Страната на батетата

  май 9, 2011 

 

За мъртвите или добро, или нищо! Не знам дали тази поговорка е само българска, но в България се спазва усилено. Особено, когато става дума за мъртви татета, батета и прочие производители и производни на татови и батови режими.

...на фона на дерибеите от прехода Славков бил ангел...

Та да, за Иван Славков ми е думата. И за всеобщото раздиране на ризи, ронене на сълзи и усмихнато припомняне какъв аджеба веселяк е бил Батето. Е, верно, че беше от онези горе, дето ни казваха на нас долу как да живеем или пардон как да не живеем, докато те самите гребяха от живота с пълни шепи. Ама го правеше така веселяшки, че си го харесвахме.
Е, верно, че го хванаха да се опитва да приеме тлъст подкуп в качеството си на висш кадър от МОК (абе тия горе, като се закачат и си остават горе при всякакви режими, при всякакви култури и при всякакви валути). Ама пак намери сили да пуска веселяшки вицове, как да не го харесаш.
Е, верно, че Батето поддържаше близък контакт с всякакви ДС и спортни мутри, с политици от всякакви цветове и морали, с бизнесмени от бялата през сивата до тъмночерната гама. Ама толкова весело го правеше, че как да не му простиш.
Гьонсуратлък аморе!
Не, аз не искам да прощавам такива неща. За мен Батето е нашият позор. Събирателна фигура на хитреца, който успява с връзки, роднинства и умело подавани и получавани подкупи винаги да е на върха. Който по втория начин стига от точка А до точка Я за отрицателно време, а простосмъртните зациклят на точка Б, защото “системата не ги пуска”.
И масовата жалейка след смъртта му е още по-позорна.

Животът на Батето бе обида за всички, живели по едно и също време с него. Най-вече за неговото поколение. Което нито пиеше уиски и пушеше пури по време на социализЪма, нито пиеше уиски и пушеше пури при идването на капитализЪма. Неговите връстници минаха през диктатура и после през безработица. Плашиха ги с първо с народен съд, а после с мутри. Изхвърляха ги от работа. Окрадоха им спестяванията. Съсипаха им болниците. Развалиха им училищата. Взеха им курортите. Прогониха им децата. Продадоха ги като роби на чужди инвеститори и на подопечни български бизнесмени. Скапаха им пътищата. Взеха всичко, всичко, ама всичко, което те и родителите им построиха. И го направиха свое. Наздраве!
Та не виждам защо трябва да си умирам от смях, когато това става и от жал, когато тези хора си отиват. Те не са от добрите. Нищо, че в ролята си на Господ на телевизията Батето бил готин. А даже веднъж-дваж спасил колеги от другарски съд. Жалко, че Татето вече бе подарил апартаментите на актрисите, иначе сигурно и това щеше да се сети да направи. Това че, Славков е бил част от системата, която прави възможна другарския съд, остава в подсъзнанието.
Батето бил със свободен дух. И се осмелявал да прави и казва неща, за които другите ги било страх. Момент! Свободата за едни е на върха на копието, а за други – в банковата сметка и споразуменията с прокуратурата. Още по-лошо, Батето бе от хората, които са от другата страна на върха на копието. Как да не пускаш виц след виц. Весело, а?
Друг от аргументите на жалещите бе, че на фона на дерибеите от прехода Славков бил ангел. Да, той лично не е държал калашник на масата в дискотеката в Слънчев бряг и не е отцепил Дупница като свой вилает. Но тия момчета с калашниците и с вилаетите са просто продължението на системата, която представяше, защитаваше и градеше Батето. Те и Батетата са двете лица на една и съща монета. Едната пуска вицове. Другата стреля на месо.
Така че, дайте да не жалим! И да не се смеем. И най-вече да не мълчим. Има много неща, които трябва да се кажат за Батето и за батетата въобще. И повечето от тях не са добри. Но само така ще предпазим децата си от батковщината. И ще престанем да сме държавата на батетата.