Дневникът на една скиорка

Днес е голям ден. Великият вожд има рожден ден. Става на 55. Отново. Прекрасна възраст за един истински мъж в добра форма.

Направих сутрешна гимнастика и си взех един бърз душ, редувайки студена и гореща струя. Важното е да остана здрава. Родината и Вождът го искат. Вождът знае кое е най-доброто за мен.

Благодарение на него всички в милата ни татковина са в прекрасно здраве. Не пушат. Работят дълго, но за това пък почти без пари. Така хем си лягат рано, за да не харчат ток, хем са вегетарианци. И всички, ама абсолютно всички, са великолепни скиори. Е, и тук-таме сноубордисти. Още преди десетина години Великият вожд изостави недомислената програма за строеж на магистрали и започна да строи само скиписти. Това, казва, е за вас, скъпи граждани. За здравето ви мисля! Здрав дух в здраво тяло, казал го е още Франк Лойд Райт!

Обувам ските и пускам шус по Цариградско. От „Орлов мост” нататък се придвижвам с писалки. Приятно е, особено през зимата, когато има сняг. Лятотото е по-трудно, да ви кажа, ама се свиква. То и на премиера, да не му е лесно с такива като нас?

Около Стадиона има задръстване. Да, бе! Как забравих – днес са финалите на Европейското. Набирам номера на службата, ама дава заето и моля ченгето дето слуша, да предаде, че ще закъснея.

„Тигрите” Бистрица играят на финала срещу сборен отбор. Т’ва Гомес, т’ва Меси, т’ва Роналдо – всичките са тук да играят срещу Вожда. Той е център-нападател в Тигрите. Лично Меркел му помогна Европейското да се играе в София. Те двамата са биз-бизе още от времената на Голямата еврокриза. Значи мъчили се лидерите в ЕС да я решат, мъчили се, пък накрая Великият вожд им дал два-три съвета как да си оправят дефицитите и хоп, кризата избягала. Ама през глава избягала!

Всички са му много благодарни. И холандците също. Като подарък за рождения му ден те инсталираха една конструкция под стадиона. На нея ляга Фидосиева и повдига северната му част, така че да се получи наклон от 45 градуса към противниковата врата. Не че Вождът не може и по нанагорно да вкарва голове. Ма така надолу е по-лесно. Ако топката случайно вземе да кривне, Бареков тича и бута вратата наляво-надясно, докато влезе топката. Той и няма друг избор – още миналата седмица обяви как ще завърши мача, та сега ще трябва да потича. 15 гола са си това.

Холандците нарочно са се постарали с подаръка. Те едно време нещо имали търкания с Вожда. Не го пускали в Шенген. Ама като ги спасил от кризата, и те отворили границите. Сега Шенген в Европа няма. Има обаче в Африка. Натам като са се юрнали през последните години тия ми ти европейци. Бягат с лодки през Гибралтар към Тунис и Мароко. И от италианския бряг също тръгват, натоварени на салове към африканския континент. Молят там да ги вземат, че откакто Вождът ги спасил от кризата, нещо не им харесвала Европа. Не знам защо. Сигурно не могат да карат ски!

Пиар Шамар или защо медиите у нас отразяват предимно себе си

 През февруари 2011 година една ужасяваща новина обиколи света. Кореспондентката на CBS Лара Логан бе изнасилена от тълпата протестиращи на площада „Ал Тахир” в Кайро. Тя оцеляла единствено благодарение на смелостта на египтянка, която с по религиозно забуленото си тяло я защитила от полуделите мъже, малко преди да я разкъсат. Още на следващия ден Лара Логан бе прибрана със самолет обратно в САЩ, където влезе в болница, а след изписването й се уедини за повече от година, за да се справи с травмата.

Нито тя, нито CBS коментираха инцидента!

Те само съобщиха за него и телевизията продължи да отразява арабската пролет, без да споменава името на Лара Логан. Тя се появи отново на екран едва тази година и в едночасово интервю разказа подробно какво точно се е случило в нощта на 11 февруари. Интервюто бе потресаващо заради хладнокръвното детайлно описание на насилието. Лара Логан изгуби самообладание само веднъж, но бързо се овладя и довърши разказа си. Последва най-важният въпрос от интервюиращият я неин колега: Защо разказвате това пред многомилионна аудитория? „Защото сексуалното насилие над жени и над журналистки в Египет е ежедневие. Защото мъжете в тази страна приемат за нормално да малтретират сексуално жени. Защото трябва да не се мълчи по тази тема, а да издигнем глас и да опитаме да спрем това, което се случва сигурно всеки ден на хиляди жени, нямащи късмета да са американки!” Общо взето това бе обяснението й.

Тоест Лара Логан има кауза.

Не да стане звезда. Не да се запише като герой. Не да обикаля из телевизии и вестници, разказвайки собствената си история. И не да прави странен пиар на телевизията си.  Тя просто се осмели да опише гаврата, на която е била подложена, за да обърне внимание на случващото се с жените в тази част на света. Примерът й бе заразителен. Последваха разказите на много журналистки, на мнозина правозащитнички и блогърки, които разкриха, че изнасилванията са практика не само на площада, а и в полицията.

Но дотук с Египет и САЩ.

Разказвам тази история заради небивалия шум, който се вдигна около побоя над Иван Филчев от БТВ. За да съм пределно ясна, искам да подчертая, че пердахът над журналисти – още повече пък оператори, е недопустим. Той е антицивилизационен. Ако не ти харесва как една телевизия отразява събитията, просто не я гледай. Но не бий!

Изумява ме обаче онова, което се случва в БТВ вече два поредни дни.

Шамарите по Иван Филчев са централна новина! Правят се интервюта, организират се сутрешни, обедни и вечерни дебати, а дори си имат и шапка с пребития оператор. Сякаш го е уцелила ракета Земя-Въздух, идваща от Иран, а не  е станал жертва на лумпен.

Страната на батетата

  май 9, 2011 

 

За мъртвите или добро, или нищо! Не знам дали тази поговорка е само българска, но в България се спазва усилено. Особено, когато става дума за мъртви татета, батета и прочие производители и производни на татови и батови режими.

...на фона на дерибеите от прехода Славков бил ангел...

Та да, за Иван Славков ми е думата. И за всеобщото раздиране на ризи, ронене на сълзи и усмихнато припомняне какъв аджеба веселяк е бил Батето. Е, верно, че беше от онези горе, дето ни казваха на нас долу как да живеем или пардон как да не живеем, докато те самите гребяха от живота с пълни шепи. Ама го правеше така веселяшки, че си го харесвахме.
Е, верно, че го хванаха да се опитва да приеме тлъст подкуп в качеството си на висш кадър от МОК (абе тия горе, като се закачат и си остават горе при всякакви режими, при всякакви култури и при всякакви валути). Ама пак намери сили да пуска веселяшки вицове, как да не го харесаш.
Е, верно, че Батето поддържаше близък контакт с всякакви ДС и спортни мутри, с политици от всякакви цветове и морали, с бизнесмени от бялата през сивата до тъмночерната гама. Ама толкова весело го правеше, че как да не му простиш.
Гьонсуратлък аморе!
Не, аз не искам да прощавам такива неща. За мен Батето е нашият позор. Събирателна фигура на хитреца, който успява с връзки, роднинства и умело подавани и получавани подкупи винаги да е на върха. Който по втория начин стига от точка А до точка Я за отрицателно време, а простосмъртните зациклят на точка Б, защото “системата не ги пуска”.
И масовата жалейка след смъртта му е още по-позорна.

Животът на Батето бе обида за всички, живели по едно и също време с него. Най-вече за неговото поколение. Което нито пиеше уиски и пушеше пури по време на социализЪма, нито пиеше уиски и пушеше пури при идването на капитализЪма. Неговите връстници минаха през диктатура и после през безработица. Плашиха ги с първо с народен съд, а после с мутри. Изхвърляха ги от работа. Окрадоха им спестяванията. Съсипаха им болниците. Развалиха им училищата. Взеха им курортите. Прогониха им децата. Продадоха ги като роби на чужди инвеститори и на подопечни български бизнесмени. Скапаха им пътищата. Взеха всичко, всичко, ама всичко, което те и родителите им построиха. И го направиха свое. Наздраве!
Та не виждам защо трябва да си умирам от смях, когато това става и от жал, когато тези хора си отиват. Те не са от добрите. Нищо, че в ролята си на Господ на телевизията Батето бил готин. А даже веднъж-дваж спасил колеги от другарски съд. Жалко, че Татето вече бе подарил апартаментите на актрисите, иначе сигурно и това щеше да се сети да направи. Това че, Славков е бил част от системата, която прави възможна другарския съд, остава в подсъзнанието.
Батето бил със свободен дух. И се осмелявал да прави и казва неща, за които другите ги било страх. Момент! Свободата за едни е на върха на копието, а за други – в банковата сметка и споразуменията с прокуратурата. Още по-лошо, Батето бе от хората, които са от другата страна на върха на копието. Как да не пускаш виц след виц. Весело, а?
Друг от аргументите на жалещите бе, че на фона на дерибеите от прехода Славков бил ангел. Да, той лично не е държал калашник на масата в дискотеката в Слънчев бряг и не е отцепил Дупница като свой вилает. Но тия момчета с калашниците и с вилаетите са просто продължението на системата, която представяше, защитаваше и градеше Батето. Те и Батетата са двете лица на една и съща монета. Едната пуска вицове. Другата стреля на месо.
Така че, дайте да не жалим! И да не се смеем. И най-вече да не мълчим. Има много неща, които трябва да се кажат за Батето и за батетата въобще. И повечето от тях не са добри. Но само така ще предпазим децата си от батковщината. И ще престанем да сме държавата на батетата.

Планетата на маймуните

 май 31, 2011  

 

За онези, които не са гледали филма, ще поясня: далеч в бъдещето маймуните са толкова еволюирали, че успяват да завземат планетата и да заробят човечеството. Те обаче все пак са си маймуни и могат единствено да имитират и ползват онова, което хората са постигнали, но не и сами да го развиват. Затова и планетата се е върнала към робовладелския строй, който се държи единствено, благодарение на пушките и камшиците на горилите.

 

Та добре дошли на планетата на маймуните – България! И тук властта завзеха горилите, които по всичко личи, че не са в състояние сами да развиват идеи за управление, а копират онова, което са видели в кратката си биография. Държавата ни в момента се намира в строй, който е някаква нелепа смесица между татовизъм и мутровизъм. Връщат се една по една стари порядки, които първата горила в татковината е видяла, докато е била на служба при тато си. А към тях се прибавят и порядки, които са типични за мутро-обществения строй: бой, заплахи, пари под масата.

И така – на върха на пирамидата си имаме една горила-премиер, която е с непредвидим, но избухлив характер. Също като примата и тя обича да я чешат зад ушите, но от време на време се разгневява и смачква всичко, що е около нея. Без оглед на последствията. Горилата-премиер говори също както някогашния си господар. Близък е до народа, пуска вицове, демонстрира една такава простодушност и селяния, от която мило да ти стане. В същото време държи всеки противник в желязна хватка.

Понеже все пак не може хората да бъдат арестувани потайно и да изчезват, както бе типично за соцрежимите, тя го прави по демократичному: с журналистически камери и лично присъствие. Демокрацията обаче е опасно нещо – току-виж хората тръгнат да си търсят правата. И затова се пускат и няколко мутренски хватки. Хвърлят те на земята, скачат ти по ръцете, ритат те в корема. После лежиш месец-два в затвора, пикаеш в кофа, пресата те обявява за кръстник на мафията, бизнесът ти отива, жена ти те напуска… И после те освобождават. Упс, грешчица! Айде ако ти стиска, търси си правата. И други идеи на тато си копира маймуната. Примерно да върне всички българи, които са зад граница. Предвид на гореописания метод, сънародниците ни-имигранти може би е добре да влязат в програми за защита на свидетелите, да си сменят имената, да заличат фейсбук-профилите си и да си пуснат мустаци. Все пак никога не знаеш, кога Цв. Цв. и хората му ще ти звъннат на вратата някъде южно от Чикаго и с ритници ще те подкарат към таковината.

Вероятно горилата-премиер сам не е убеден, че ще успее да докара избягалите, затова – също като по татово време, реши поне да спре онези, които още са в капана. Не му е хрумнало да издигне стена около границите, но пък се изцепи, че щял да забрани на студентите да излизат на работа в чужбина пет години след завършването си. Щото така било по татово време. Е, вярно, че соцангарията беше поне възможна. Студентите се обвързваха не само със забрана да излизат, а и с договор за работа. Сещате ли се? РАБОТА. Горилата-премиер не обещава нищо такова. Той не казва къде аджеба ще работят тези студенти, за да се откупят от него. Може би в БАН? Ама тогава ще трябва да не го затваря. Или в болниците? Ама със заплатите от 400 лева не 5, а 50 години ще трябва да се откупват. В държава, в която икономиката окончателно губи битката с мутрите, бъдещите абсолвенти имат само един шанс: летището!

Във филма, доколкото си спомням, хората организираха въстание срещу горилите. Имаше бая бой със сопи. Не ми се вярва в нашенската планета на маймуните да се стигне дотам. Вместо сопи хората наистина ще се въоржат с еднопосочни билети. А от България ще стане накрая една огромна клетка, пълна с горили и неколцина изнемощели роби, която може да бъде показвана като в зоопарк с табела: А някъде по света, живеят и така…

И Бог създаде Бойко Борисов (или как да се омъжа за министър-председател)

  юни 13, 2011

Звездите на небето забавиха вчера ход, за да очертаят бъдещето Му. Поглеждайки нагоре, през просълзените си от момински страсти и автомобилни изпарения очи почти го видях – планетите образуваха две халки, преплетени една в друга, а някъде зад тях срамежливо зад облачета-сърчица се усмихваше луната.

Кой ще сложи брачна халка на премиера?

И Оксана го потвърди (за тулупите – Оксана е видна тв астроложка, която ги разбира работите).
През 2012 година Бойко ще се ожени!

Трептете момини сърца, вълнувайте се женски гърди, плачете избирателки. Състезанието започва. Принц Уилям и неговата Кейти ряпа да ядат. И всичките пепеляшки, снежанки, рапунцелки и Николети. Този път кОнкурсът “Стани жена на министър-председателя” ще е на живот и смърт.
Предполагам, че в него няма да участвам само аз, а и най-малкото още избирателна секция Лом, избирателна секция Мъглиж, половин “Люлин” и цялото “Модерни предградия”, Цецка Цачева, Искра Фидосиева, бг мама, бг татко, всички от “Пайнер”, Азис, пернишките майки и подуенските баби, хай лайфа на Банкя, нЕколко банкерки, момичетата от осмите класове в Северна България, момичетата от осмите класове в Южна България и ромките от Сливен. Както и международни величия от ранга на Ангела Меркел, Кристалина Георгиева и Цеца Величкович. За ръката Му – тази здрава ръка с голям мускул – ще се леят кръв, натовски ракети и чалга химни.
Предлагам на министър-председателя, предвид наближаващите парламентарни избори да съчетае полезното с приятното и да направи търсенето на булка публично. Реалити шоу. С водещи Иван и Андрей. Прозрачност трябва да има! Да се явят всички кандидатки на кастинг, както са го правели жените преди тях по времето на Шарл Перо и Братя Грим (за по-младите конкурентки: не, не се казват Диневи, Грим се казват и нямат яхтено пристанище).
Ще се извие онази ми ти опашка от НДК-то по “Витошка” през Халите към “Дондуков” и“Левски” по “Цариградско шосе” и все нататък до Цариграда. Няма как с толкова жени на едно място да не стане свада. Ще пламне бой, който ще прерасне в балканска война. Ще завали дъжд и булките ще се дърпат за косите из калта. Ще падат жертви и CNN, “Ал Джазира” и БНТ ще предават пряко. Млади репортери ще броят с тревожен поглед жертвите (репортерките също са на опашката, разбира се).

…Да обича кучетата. Да ги води на разходка из Банкя. Да ги научи на основни заповеди. Като каже: “Валю Златев”, те да лягат покорно. Като каже “Путин”, да се надупват. А на “Станишев”, “Янев” или “Костов” да ръмжат.

Онези, които се доберат до преселекцията, ще са малцина. Там ще трябва да докажат любовта си с творчество.
Едни ще пеят “Кукавица“ на Цеца, други – “Парла ми пиано” от “Кръстника”. Накрая обаче ще дойде Веско Маринов и ще ги разгони всичките с последния си хит: “И Господ създаде Бойко Боррррисов” (Борисов да се произнася с френско ррр).
Ей в този момент, мисля да се явя аз. И да отстрелям конкуренцията с кавър на Веско, който е по-близо до реалността, все пак. Ще се казва “И Бойко Борисов създаде Бог”! Гласът ми ще е като на Цеца, а ще танцувам като Ангела. Символ на единението между Изтока и Запада. Няма как да не му хареса!
И ще ме допусне сред стоте привилегировани, от които ще избере Нея – булката си!
Каква трябва да бъде тя, за да спечели сърцето му, питате се вие? Ами като мен, съвършена, разбира се!
Първо, много е важно да може да прави ремонт! Защото той нали каза: “Като няма пари, реформи не се правят. И у дома е така – ако имам пари, давам ги на жената и казвам, направи ремонт!”

Второ, трябва да сади картофи. Знаете що! Между картофите да боде гербери. Картоф-гербер-картоф-гербер и така по цялата магистрала “Люлин”…
Като казах магистрала, бъдещата Му трябва да е много добра по география. Седемте магистрали, да са й като 10-те божии заповеди!
Също така – да може да люпи семки. Че човекът се оплака: напоследък нямал време да ходи по къси гащи на стадиона да люпи семки. Та тя ще трябва да го облекчи – нека седне в краката му във VIP-сектора, да му люпи семките и да му ги подава обелени. Изморен е човекът, все пак!
След това – да е с блестящи очи. Всеки път, когато му пипне мускула, те да светят, светят от възхита.
Много важно – да си мята гащите по кревата му. Иначе как ще се разбере има ли в тая къща жена, или няма?

Да яде основно хляб и сол. Че колко ленти има още да среже, колко погачи да разчупи – тоя хляб кой ще го яде?!? Не се плашете, като открие АЕЦ “Белене”, ще има и мед.
Да обича кучетата. Да ги води на разходка из Банкя. Да ги научи на основни заповеди. Като каже: “Валю Златев”, те да лягат покорно. Като каже “Путин”, да се надупват. А на “Станишев”, “Янев” или “Костов” да ръмжат.
Да говори малко английски. Ама много малко. Колкото редовно да вика при оргазъм “коооонграчулейшъъъън”.
Ако умее всичко това няма значение как ще изглежда на външен вид родната Пепеляшка. Важно е по професия да е банкерка. Или поне да има банка, пък може и учителка по руски да е. И да не е твърде пълна. Твърде ниска също. По-добре руса и с големи бомби, ама не е чак толкова важно, може и червенокоса да е. Важното е да е с широко сърце и да обича Бойко, Партията и Родината. Горчиво!

100 години Тато, 100 години народен цирк

7 септември 2011

Имаше един такъв лозунг, издигнат от държавния цирк при соца. “25 години социализъм, 25 години народен цирк”. Веселко, ама вярно.

Тодор Живков

Днес може да поправим само цифрата отпред. “100 години Тато, 100 години народен цирк”. Щом лъскат Правец за честванията на най-дълго управлявалият диктатор в новата история на Европа… Не мога да си представя подобни сцени в Прага. Или в Берлин. Или пък във Варшава. Че даже и в Букурещ не си представям някой да дава пари за издигането на паметник на Чаушеску.
Ние тука обаче сме от по-друга мая замесени. Големи циркаджии. Присъстваме на собсвеното си погребение, маскирано като цирково представление вече 22 години. Уж демокрацията била дошла. Даже със скачане по площадите и масов кютек в парламента сме я изчегъртали, че да има с какво да се хвалим. Нарочно казвам “изчегъртали”, а не “извоювали”, “взели”, “преборили”. Щото то нашата демокрация е колкото ушна кал – малко, ма намирисва и е със съмнителен цвят. Толкова може само да е изчегъртана, а не извоювана.
2011 година прилича на скок с машина на времето назад. Не знам дали си спомняте за казуса “дете на наш другар” от преди соца. Е, казусът си е по-валиден от всякога. Продължават да ни управляват деца на наши другари и цялата демокрацийка е само приятен фон. Толкова приятен, че с удоволствие забравяме кой кой е и защо е на поста, на който е. Не ме разбирайте погрешно: децата не носят вина за родителите си. Но са виновни, ако се възползват от направеното от родителите си, дори когато то е обществено заклеймено. За пример ще дам назначаването на Ирина Бокова за шеф на ЮНЕСКО. Абсолютна наглост от страна на Запада да подкрепи кандидатурата й. Не само за българите, а и за целия бивш соцлагер. Размахаха ни пред очите факта, че каквото и да става децата на нашите другари са си деца на наши другари. Пък ние нека си скачаме по площадите. Точка.
Бокова била квалифицирана. Кратък поглед към биографията й: завършва Първа английска в София, в която масово набутваха децата на наши другари (Николай Младенов също я е завършил). Не че няма и простосмъртни абсолвенти на въпросното училище, но и те си знаят колко “недосегаеми” съученици са имали в редиците си. После следва външни отношения в Москва. Там пък е следвал и Сергей Станишев. Айде сега да се запитаме колко обикновени отличници са били пращани да следват в московския институт? 0! Следва шеметна кариера – от студентската скамейка става трети секретар в отдел „ООН и разоръжаване“ на Външно министерство. Лек детайл – шеф там е батко й Филип Боков. Той също днес е депутат, нали… Квалифициран, кво да правиш.
После сладки служби из посолствата, министерски постове при БСП… И сега международно началничество. Да ни е честита “ женщина, которая разбивает стереотипы”, както я възпя съветската преса. Пардон, руската. Дали ако Ирина беше дъщеря на детски лекари, например, щеше да я сполети същата кариера? Едва ли. Тя обаче не е дъщеря на лекари, а на главния редактор на “Работническо дело” при Живков.
Батко й Филип също не загуби нищо от факта, че е дошла промяната и Тато бил паднал. Той ще остане в историята с лафа, че БКП “поема вината само с мезета”. Не, не му коства главата тоя лаф. Нито поста. Аплодисменти за прекраснияа акробатичен номер! Прекрасна клоунада, само дето смешниците май са в публиката.
За да не кажете, че се заяждам със семейство Бокови, ще продължа списъка. Даже предлагам, да си го казваме като поменик на всеки 7 септември, докато честваме тато. Както едно време при тържествената заря се изброяваха имената на падналите в бой за свобода. С дълбок, трепрещ, мъжки бас…

У нас демокрация не се гради на принципа “Не искаме повече така”, а на принципа: “И ние искаме така!” Толкоз.

Сергей Станишев. Бивш премиер и лидер на опозицията. Син на Димитър Станишев, секретар на ЦК на БКП.
Борис Велчев. Главен прокурор. Внук на Борис Велчев, втория човек в Политбюро на ЦК на БКП до средата на 70-те години.
Евгения Живкова, внучка на Тодор Живков.
Николай Младенов. Външен министър. Син на шифровчик от ДС, работел години из посолствата на Запад. Самият той комсомолски секретар.
Бойко Борисов – бодигард на Тато
Георги Първанов – президент и бивш агент на ДС
Вежди Рашидов – министър на културата и любим художник на тато, награден с приз ”главен мултак на родината” от Илия Павлов.
Румен Овчаров – бивш министър и депутат, син на Стоян Овчаров от политбюро.
Георги Пирински, бивш шеф на НС, син на член на Политбюро…
Меглена Кунева – съпруга на партийно величие, днес кандидат за президент.
Можем същия списък да го съставим и от имената на днешните милионери:
Цветелина Бориславова, най-богатата българка, дъщеря на техник, работещ за ДС в българските посолства по света.
Николай Банев, бивш комсомолски секретар
Добромир Гущеров, бивш комсомолски секретар.
Тодор Батков, организационне секретар към комсомола.
Бе ще спра, че ще се разплача… Тука, което и име да подхванете, ще стигнете до кариера преди 1989 г.
Армията и полицията няма да ги подхващам, там нищо не се е променило. Децата на наши другари са на водещи позиции навсякъде – в социологическите агенции, в институтите, в културата, в телевизията…
Междудругото имаше вчера дискусия във форума тука защо продължаваме тогава да гласуваме за тях. Мога да дам един от възможните отговори: неотдавна четирима от главните съдии в страната гласуваха неоправдано и избързало повишение за невръстните си деца, също юристи, които още ненавършили 30 вече са също важни съдии. Който иска имена, да прочете пресата. У нас демокрация не се гради на принципа “Не искаме повече така”, а на принципа: “И ние искаме така!” Толкоз.
Та що на тоя фон да не си празнуваме рождението на Тато? В крайна сметка, ако него го нямаше, всички тези хора днес нямаше да ни управляват. Редно е да му се поклонят. А ние да попляскаме от трибуните. И, както казва Жени Живкова, да не забравяме, че „тая държава 100 години се управлява от две фамилии -–на Кобургите, и на Живкови”! А след още 100 години, боя се, че пак ще ми публикуват текста някъде…